Бай Тъньо

Бай тъньо каза, че статия не можем да пишем за него защото ще си изимислмяе и украсяваме, затова ви предоставяме транскрипция на интервюто с него, такова, каквото беше. Без никаква редакция и цензура:

– Как се казвате?
– Станислав Георгиев Георгиев. Всички обаче ме наричат Бай Тъньо. Ако бяхте живяли когато си струваше, щяхте да знаете, че това значи че съм човек, ползващ се с уважение от хората, мхм..

– На каква възраст сте?
– На 59.

– Месторабота?
– България.
– Не, това значи….
– Знам какво значи, на времето нас ни учеха като хората в училище, социалистически учители, истински, с пръчки. Не като сега: тестчета, питанки, ала-бала. Западнянци. Всичко прецакаха… Давай нататъка, че имам работа с Игнат, не мога да се занимавам с вас цял ден!

– Вече почти всичката ви коса липсва, леко блед сте, малко позакръглен… Но грубите ръце, широките рамене ви поиздават малко 🙂 … На времето сигурно сте били як бачкатор, имали сте доста сила? Харесваха ли ви дамите?
– Че аз още имам доста сила бе, келеш! Да не съм като вас, цял живот да не съм виждал кирка и търмък! И закръглен си ти! Мене, моето момче, и преди и сега – женичките винаги са ми са се лепяли. Защото имам потури, а отдолу има…- прекъсваме го:

– От къде сте? Кога сте роден?
– Село Зетьово, Чирпанско. Майка ми се казваше Ганка Панайотова Георгиева, баща ми Георги Станиславов Георгиев. Истински социалистически герои бяха… Баща ми веднъж го поканиха от политбюро да му дадат медал и грамота за най-корав жътвар в Зетьово, и имахме табелка „Образцов Дом“. А вие сега… Медалчета имате само от значки и на някаквите му там компютърни ли, какви са, игрички. Празен живот вашия…
– Имате и брат, ако не ме лъже паметта? Иван Георгиев Георгиев?
– А други въпроси имате ли, че Игнат иначе чака?

– Образование?
– Средно Специално, завърших в Техникума по Строителство в Димитровград „Пеньо Пенев“. Майстор Строител, специалност Мозайка и кофраж. Заради татко ходех и допълнително на училище и влизах в часовете и по селско стопанство.

– Имаме и малко лични въпроси… Кой е любимия ви цвят?
– Червено.
– Малко странен избор за мъж, защо точно червено?
– Странен си ти. Това е Цвета на Партията, На Победата!

– Музика?
– Стари градски песни, Тоника СВ. Това е истинската музика. Малко модерна, ама … „Недей, Недей, Рибарю..“ абе… Какво ли разбирате вие.

– Какво ви движи най-много?
– Магарето.
– Не, имахме в предвид какво ви мотивира най-много?
– Любовта ми към социализъма.

– Рискувате ли?
– Само ако е за доброто на Родината. И за Партията. За другото който иска да се тепа.

– Имате ли си слабо място?
– Най-слабото нещо, което познавам в живота си е Димитър Иванов, оня замаян кукловод…

– Оптимист или песимист сте?
– Оптимист съм само за миналото.

– Споменахте Димитър Иванов – Капитана. Чия идея беше да се включите в шоуто? Какво ви харесва най-много от живота на сцената?
– Нищо не ми харесва! Да не мислите, че беше моя идея да се помъкна с тоя провал, да ме сурка като гламав по някакви куфари и гари, и таратайки по тея съсипани пътища на тая България, дето и взехте акъла всичките? Единствената причина да не съм го заклал в съня му още, докато сме в някой от тея пробити хотели е, че мога публично да намеря и други хора, с които можем да върнем старата слава на Социалистическа България, където всичките бяхме другари и се уважавахме. Равенството, морала и етиката бяха на ПЪРВО МЯСТО в хорското поведение! Посредством сцената мога да разкажа за миналите дни, и с всяка моя дума ще доказвам, колко е била ВЕЛИКА Родината ни, и колко сте я осрали сега вие… малки, капиталистически, консуматорски…. провалчета!

– Каква е най-съкровената ви тайна?
– Гената. Имах приятел в Корекома, който ме снабдяваше със западни стоки.

– Най-големия страх?
– Капитализма да завладее света.

– Любима храна?
– Чеверменце.
– Напитка?
– Може.

– Кое е най-голямото ви постижение?
– Полощада пред Кино Химик, Димитровград.

– Най-големия провал?
– Ей тая глупост която правя в момента.

– Най-щурия ви спомен?
– Като ходихме на лов за зайци с комбайната на тате.
– А най-странното нещо което сте правили?
– Сериозно ли? Лов на зайци с комбайн не се класира?

– Кой е най-ценния ви спомен?
– На откриването на площата на Кино Химик, Другаря Живков ми стисна ръката. От тогава не съм я мил.

– Какви хобита имахте като бяхте дете? Разбирахте ли се с другите деца, бахте ли популярен?
– Като бях дете, бях на село. Ама тогава децата бяха научени на труд и упоритост. Не кат ся. От малък мама и тате ма пращаха с козите. С една торбичка с къшей хляб и глава лук. Па цял ден с козите. То така се учиш на-добре. Па като сгафиш , бой, с колан , ма бой да си знаеш за друг път , не кат ся. Ся сакън да не го удариш. Бой ше оправи всички , слушай ми думата.

– Как бихте реагирали в криза?
– Ще се справя. Ние на село сме научени и на две и на двеста.

– А ако спечелите лотарията?
– Лотария имаше едно време. Държавна. Истинска. Тва сега е измислица, капиталистическа кражба, пладнешки обир! Ма ако спечеля, ще го поръчам тоя моя кукловод венеролог, да го поразходят малко до Витоша. Да види хубаво ли е да имаш ръка там, дето той си слага неговата в мен.

– Ако знаехте, че утре ще умрете?
– Ще се погрижа и Димитър Иванов – Капитана да разбере същото за себе си.

– Натрупахте доста последователи последните месеци, но със силните ви мнения идват и противници на вашето мислене. Какво мислите за хората, които не ви харесват?
– Да си е*** майката.

– София е вашият дом сега, но ако можехте да живеете където и да било, къде щяхте да изберете да бъдете?
– На най-красивото място на света … Село Зетьово. Най-накрая да си отдъхна при козичките, при кравичките… Да се отърва от вашия капиталистически, мръсен и изгорял столичен въздух.

– Танцувате ли?
– Хоро. Тва дето вие го кършите не е танц, а някакъв гърч. Срама нямате ей, съсипахте и културата, и държавата и …

– Спазвате ли закона?
– Цял живот. Само веднъж откънах една роза, за една другарка беше… Ама я откъснах от една съседска градинка, та ме ‘фанаха от милицията и ме съветваха… Още ги помня тея съвети.

– Харесвате ли домашните любимци?
– Само такива дето могат да ти свършат работа. Или ко ша е куче , да е куче , не кат тия дет сега са се навъдили , педерските. Дето като ставаш да пикаеш и можеш да го настъпиш.

– Къде се срещнахте с Димитър Иванов – Капитана?
– В Димитровград. Той ма намери. Бяхме с едни авери в Глигана , зад съвета. Дойде да пита, да събирал истории от месни хора. Викам аз съм твоя човек. Само да почерпиш. Порчерпи, пихме, разказвах, пихме , разказвах. И вика искаш ли да работим заедно, тука една работа. Аз викам цял град съм построил, няма работа дето да ме плаши. И вика тука подпиши само и аз на пияна глава подписах, та са навързах с едни договори… И мога да бъда свободен, само ако той умре или си намеря друг кукловод. Ма и ме е жал за него, толкова да е бездарен милия, и за това и седя, от съжаление…

Бел. Ред.: Истината е, че Бай Тъньо е кандидатствал в бюрото по труда, имал е 6 години до пенсия , но с предишния си работодател се скарали на тема Капиталисти и Социалисти. Били са на строеж, работодателя е бил собственика, трябвало е да завземат малко парцел от детска площадка. Бай Тъньо се изнервил и спора е завършил в болницата – за работодателя говорим, с такеросани крака, бургия в ръката, и обезкосмен посредством епоксидна смола. В бюрото по труда става объркване и го пращат при Димитър Иванов – Капитана.  Няма как да се върне , защото му липсват кредити. Започва дълъг и труден процес на репетиции…

– А тогава защо се съгласихте да участвате?
– За да видите какво значи истински Мъж.

– И сега какво ви харесва в това да участвате в шоутата?
– Нищо.
– Добре, какво не ви харесва тогава?
– Всичко.

– Имате ли мечта?
– Имам си… Един ден да се събудя, и да видя, ей така, изведнъж, пак една силна и здрава социалистическа България.

– Последни думи?
– На времето беше по-добре. И все пак си купете билети, че тоя моя да видите какво ще го направя в Летния ми ти и театър в Бургас..  Билетчетата тука да ги сложите. ЦЪК!… Цък, цък, цък….